Днес ще надхвърлим очакванията ти. Ще ти разкажем за ефективна, но много проста техника за красота и здраве, която наистина работи.
От теб се иска само едно – да спазваш едно-единствено правило, което ще научиш след малко.
Обаче преди това се налага да изясним най-важният въпрос:
Докъде си готов да стигнеш…ЗА СЕБЕ СИ?
Колко време си готов да отделиш…ЗА СЕБЕ СИ?
Колко цениш…СЕБЕ СИ?
Защото следващата техника ще изисква точно това от теб – да се трудиш за СЕБЕ СИ!
И като казваме „да се трудиш“, молим те, не бързай да избягаш от тук. Защото „трудът“, за който ще си поговорим днес, е нищо друго, освен блажено удоволствие!
КАКВО Е ВАЖНО ДА ЗНАЕШ ЗА ТЕХНИКАТА ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ?
Тя работи там, накъдето насочиш фокуса си! Твоето внимание и фокус ще свършат чудеса. И то такива, на каквито никое друго лечение не е способно.
Тайната е във вниманието ти към точно определен детайл или зона от тялото.
НО ПРЕДИ ТОВА Е ОСЪЗНАВАНЕТО
И така, нека започваме. Предстоят ти вълнуващи няколко минути…
Молим те, бъди фокусиран и отдаден, когато четеш тези редове. Те може да бъдат решаващи за твоя живот. Всичко ще зависи от теб и твоето внимание точно сега!
А сега се вгледай добре в себе си. Изброй зоните, частите от твоето тяло, които не харесваш. Които искаш да промениш. Затвори очи, кажи ги наум. Когато си готов, чак тогава продължи да четеш…
Сега ще те попитаме нещо за първата зона, която не харесваш в себе си: Обичаш ли тази част от себе си? Наистина, харесваш ли я или постоянно я критикуваш? И бъди честен. Ако тази част в теб е косата, колко пъти си казвал на глас или наум, че не харесваш косата си? Е, хайде, колко пъти, кажи го? Всеки ден, всяка седмица?
И сега ще те шокираме!
Ако вземем примера с косата, нека ти кажем. Косата ти, всяка клетка в теб дори, ТЕ ЧУВА! И ето какво точно чува тя: „Той/тя не ме харесва. И няма нужда от мен. Затова аз ще си отида. Просто ще окапя и ще си отида“. И така, косата започва да окапва. Защото ти не я харесваш!
Някои от вас ще се присмеят точно сега. Ще си кажат: „Глупости! Това са големи небивалици. Всичко зависи от гена ми или пък от лошия късмет.“
А ние ще ти кажем: Глупости! Генът ти зависи от теб. А не обратното. С късмета е същото.
Колко лесно е да прехвълиш всичката отговорност на генетиката си…Бедничката Тя, с толкова камъни е замеряна, нахулена, обвинявана.
Ще си кажеш: „Баба ми имаше слаба коса, дядо ми също, баща ми…а сега и аз. Това е генетична обремененост“. Но сега само чуй една друга версия, а след нея ще ти разкрием могъща техника.
Дядо ти е бил недоволен от косата си. И баща ти е чувал това или просто го е усещал по някакъв начин, такива неща винаги си личат. После се е идентифицирал с неговия си баща. И така от тийнеджър е бил в очакване косата му да започне да окапва, да оплешивее. Както тази на баща му. Всъщност той през цялото време е бил недоволен от косата си. И тя, неговата коса, е знаела всичко това, през цялото време. Не е била харесвана, обичана, обгрижвана. От нея са се очаквали единствено лоши неща. Затова бързо е остаряла и е напуснала главата на баща ти. Защото просто не е била желана.
После идваш ти на ход.
Отново цикълът се повтаря, цялата история, същата е…И в края на всичко ти казваш – ОТ ГЕНА Е!
Сега пък започваш да не харесваш собствения си ген. А генът олицетворява твоята същност, самия теб. Ти пък не се харесваш, нещо в гена ти е“прецакано“. И ето защо започват да се прецакват още и още неща. И тези процеси са толкова травмиращи и силни, че буквално клетките ти са в състояние да се променят. И ако екип учени изследва така наречения твой ГЕН, да, всичко ще сочи, че причината е в него. Дори ще се вижда под микроскоп или друга специализирана техника, като неоспорим факт.
Понякога се питам дали бебетата не се раждат „генетично“ обременени заради силната вяра и убеденост на някои от родителите, че нещо в тях не е наред. А с това те са способни дори да видоизменят не само собствените си клетки, ами дори и тези на плода в утробата.
Разбира се, науката не ни учи на такива неща. В учебниците са записани други. Обаче…
Нека ти кажем нещо!
Когато ти не си харесван, когато постоянно те критикуват, когато не те обичат и ценят, тогава идва ред на нещастието, на тъгата. Нали така? А това са емоции, които водят до един ключов процес. И той се нарича ОСТАРЯВАНЕ.
Нека те шокираме още малко…Ако един мъж всеки ден казва на жена си, че е красива, повярвайте, тя ще разцъфти. Ще бъде млада дълги години. Ще се разхубавява още повече, с всеки ден. И някак си, генът вече няма да е фактор. А думите, вярата, убеждението! Те ща са тези, които ще създават новата реалност.
Техниката за младост и здраве
Аз няма да кажа тук нито една празна дума. А ще „кова“ като с чук само факти и реални примери. Затова ще започна с истински истории. Такива, които са се случили с мен и на моите най-близки хора. Но след всичко това, ти ще се огледаш и ще видиш колко много си приличат нашите истории.
Моят псориазис
Ха, колко забавно започвам само…МОЯТ псориазис! За Бога, та аз дори се идентифицирам с него. Като че сме едно цяло. Той е мой, аз съм негова. И ето как започва процесът на „ухажване“. Та ние почти се бракосъчетахме. Един за друг сме си. Нали така? Моят псориазис – ГРЕШНО!
А сега нека ви кажа – Аз НЕ СЪМ псоризиса си. Той не е мой. И всичко това е единствено в главата ми. Затова, моля ви, никога не казвайте, дори и наум, неща от рода на „рака МИ“, „алергията МИ“, „синузита МИ“ и така нататък. Те не са ваши. И вие не сте тях. Ако продължавате да го правите, ще страстнете като едно цяло. Затова имайте контрол над думите и мислите си. И ако страдате от синузит, не казвайте „синузитът ми“. А казвайте „носът ми“. Защото той има нужда от вас. Наистина, спешно се нуждае от вашето внимание.
Някъде по пътя сте допуснали грешка.
Може би си работил на място, където има лоша миризма. Може би в детството си помирисал нещо, което е създало в теб лоши усещания. Може би си стоял твърде дълго на студено, без да помислиш за носа си и че той ще пострада от това. Или пък си решил, че имаш генетична обремененост. Има дори вероятнсот да не харесваш как изглежда носът ти. Аз няма как да допусна всички възможни причини. Но вярвам, че има конкретен повод за твоя проблем. И изходът е само един – За Бога, обърни внимание на своя нос! Или коса…или каквато и да е зона от теб. Носът ти има нужда от внимание. Направи му масаж, помилвай го. Гали го всяка сутрин и всяка вечер преди да заспиш. Осигури приятни и естествени аромати в дома си. Направи си инхалации. Внимателно измивай носа си. Ексфолирай го, премахни черните точки от него. Намажи го с хубав крем. Покажи, че се грижиш за своя нос. Той ще разбере това. Ще видиш! А и какво пречи да опиташ. Всеки ден губиш разточително много време в безсмислени дейности. Та ти дори намираш време за ядове или да обсъждаш някой друг. А какво, ако използваш това време за своя нос или коса. За себе си…
Лошото отношение
Но преди да кажа „псориазиса ми“, преди да го приема като част от мен, аз допуснах друга грешка.
(Уверявам ви, историите са истински и лични, до степен на дискомфорт да ги споделя тук. Но избрах да го направя за доброто на всички)
Преди „моят“ псориазис да се появи, аз всъщност усещах, че нещо ще се случи с краката ми. Първоначално беше странно. Четох доста. В повечето случаи псориазис се появява по лактите, ръцете и други зони. И по-рядко започва от ходилата. Да, но точно в този период аз имах лошо отношение към своите стъпала. Не знаех какво конкретно ще последва, но знаех, че ще започне точно от там.
И така, един ден се появиха първите белези. И само са няколко месеца започнаха да се разрастват. По двете ходила, първо отдолу, а после на видните горни зони. Започна да си личи. Зимата се скрива в чорапа. Но когато дойде лятото, започваш да се оглеждаш за подходящи обувки. Които да скрият белезите.
Но какво всъщност криех? Нека ви разкажа…
Бях забременяла с третото си дете, изненада ме на една по-късна възраст. Теглото се покачи, а тежестта върхи стъпалата започна да се усеща. И навместо да лежа повече, да вдигам краката нависоко, за да си отопочиват, аз реших да се запретна със зимнина, домакинство и по цял ден да стоя права. Казвам ви, та аз съм се засичала как стоя права по цели 8 часа без прекъсване, дори повече. Краката ми запознаха да оттичат. Изследвах албумина, който често се увеличава по време на бременност и е причина за подуване на крайниците. Обаче той беше в норми. Перфектен! Кръвните ми показатели бяха безупречни.
Не това беше причината.
Но ето каква грешка допуснах още
Ако преди се грижех за ходилата си, посещавах педикюрист, изтърквах ги сама у дома, дори лакирах ноктите си в красиви цветове. А мъжът ми все казваше, че ходилата ми са като на принцеса. Гладки и меки, като на ръцете ми. Почти бебешки. Е, сега всичко това се промени. Бях бременна с труден достъп до ходилата ми заради нарастващия корем. И така, ден след ден те не получаваха никакво добро отношение. Стоях права дълги часове, краката ми се подуваха. А аз не ги поглеждах. Бяха забравени от мен. Изключително лошо, бих казала дори варварско отношение. Макар да се досещах, че нещо ще им се случи.
Но има и още…
Освен всичко, поемам твърде много отговорности. Нали знаете как му се казва на това – да поемеш товара на плещите си. Ходилата са онази част от нас, която поема товара. Не само този, идващ от собственото ни тегло, но и онзи, който произтича от отговорностите. Същото можем да твърдим и за гърба. И да ви кажа честно, всичко това започна да се отразява и на стойката ми – леко изгърбена.
И така…дойде ред на „псориазиса ми“ 🙂 Всъщност напълно логично и предвидимо дори.
Отбягвах темата, преструвах се, че не знам причината. Продължавах да допускам грешки.
Кога идват добрите резултати?
Всичко това продължи близо година и половина. Знаех, че трябва да сменя хранителния си режим и въобще целия си график на живот, лошите навици.
Наскоро прочетох за озонираните масла. И как влияят при такива проблеми. Започнах да ползвам озониран зехтин. Но тук ключът не е просто в използвания продукт.
А в това, че обърнах внимание на ходилата си. Започнах да ги масажирам с маслото. Отделях им внимание. И така, промяната започна да настъпва.
Но направих и нещо друго. Колкото и просто да изглежда, някак проработи:
НАПРАВИХ СИ ПЕДИКЮР!
За някой от вас това може да изглежда шега, но за мен е истина. Един ден моя приятелка искаше да ми запише час за педикюр. Аз се съпротивлявах. Макар до преди две-три години редовно да го правех. Само че сега задачите ми са твърде много, а часовете в дамския салон са близо ТРИ. Цели три часа. Нямам толкова свободно време! В крайна сметка се „предадох“, записах си спонтанно час и после нямаше накъде да избягам, бях поела ангажимент. Забележете – не към себе си, а към педикюристката! Прекарах там около три часа. И трябва да ви кажа, че светът не се срина, а животът продължи. Не беше толкова страшно онова с времето. Справих се 🙂
И така изминаха около три дни. Една вечер майка ми забеляза: „Видя ли, ти обърна внимание на ходилата си и белезите от псориазис рязко започнаха да избледняват“. Огледах се – стъпалата ми бяха отново красиви, изгладени, блестяха в красив цветен лак. Бяха добре обтривани с новото ми масло. И на всичко отгоре през последните дни започнах да посядвам все по-често на дивана, за да могат ходилата ми да отпочиват.
Псориазисът е на път да си отиде. Почти не останаха белези от него.
И сега ви питам – Кой направи всичко това? Генът ми? Лошият късмет? Или просто се появи някакво заболяване, както често се случва?
Кой създаде болестта и кой я отблъсна от мен?
Всичко това бях аз. И най-точно казано – ВСИЧКО ТОВА СЕ ДЪЛЖИ НА ОТНОШЕНИЕТО МИ КЪМ МОЯТА ПРОБЛЕМНА ЗОНА. КЪМ СЕБЕ СИ!
И появата, и оздравяването ми, всичко се дължи на лошото и последвашото добро отношение от моя страна.
Мога дам още куп примери, които се случват буквално пред очите ми. Дори с други мои близки хора.
Забелязах например, че на моя приятелка ръцете са винаги груби. Подарявах й ефективни кремове за омекотяване на кожата. Но ръцете й оставаха все същите – груби, грапави, сухи. Замислих се, тя имаше лошо отношение към ръцете си. Където и да бъдем, на гости или на почивка, дойдеше ли ред за миене на чинии, тя винаги поемаше нещата с свои РЪЦЕ. Дори и да опитваш да поемеш щафетата, тя се изявяваше като добрия самарянин, измивайки на ръка всичките чинии. Съпругът й често се шегуваше, че ще й купи миялна машина, но едва ли щяло да има смисъл, защото тя така или иначе щяла да продължи да мие на ръка. Е, тя вече си има миялна машина от скоро. С внимание ще следя резултатите й 🙂
Техниката винаги работи!
Разбирате ли, всичко е в наши ръце. В нашето отношение. В грижата, вниманието, фокуса.
Добрият пример
Дойде ред на един добър пример с мой близък. Той е решил, че косата му ще се запази черна и най-вече – ще остане върху главата му още дълги години и незаависимо от възрастта. Той вече прехвърля 46 и повярвайте, няма нито един бял косъм, да не говорим, че косата му все още е на мястото си. Въпреки гена от баша му и дядо му. Въпреки всеобщото мнение, че с възрастта най-малкото косата побелява. Но ето какво прави той всеки ден…всяка сутрин и вечер се маже с всевъзможни масла, билкови извлеци и какво ли не. Никой не знае колко са работещи те всъщност. Но той продължава да го прави, както и внимателно да сресва косите си поне два пъти на ден. И когато някой го попита – Но как така? Защо косата ти е още тук? Ти боядисваш ли я?…какво е най-правилно да отговори той. И дали хората въобще ще го разберат…Защото истината е в ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ СВОЯТА КОСА! Повярвайте, в нищо друго!
А сега се огледайте
- Кога за последно помилвахте проблемната част от своето тяло?
- Има ли една цяла седмица, в която нито веднъж не се критикувахте? Или не проявихте комплекси по отношение на косата си или какъвто и да проблемът ви?
- Масажирате ли редовно тази специална зона от тялото ви, която се нуждае от вас?
- Наложихте ли си ваши тайни ритуали на грижа, които да прилагате всеки ден? Дори за няколко минутки.
Е, ако все още не сте опитали, време е.
Изпробвайте един месец без прекъсване, всеки ден, десетина минутки дори общо са достатъни. И когато измине този един месец, вижте резултатите. Ако трябва снимайте или записвайте. Бъдете добрият пример.
И помнете – тайната техника за здраве и красотва се крие в собственото ви отношение към себе си!