Липсващият елемент…
Исках толкова много, но имаше нещо, което не ми достигаше. Едно парче от пъзела просто липсваше…
И ТОГАВА СЕ ДОСЕТИХ!
Сигурно си мислиш, че това загадъчно липсващо парченце е нещо извън теб. Предполагам, че обвиняваш целия свят. За всички свои несбъднати мечти.
- Искаш да си богат – Но шефът не ти плаща достатъчно? Или пък икономиката ни е скапана?
- Искаш да си здрав – Но лошият въздух ти пречи? Или пък просто имаш зла участ?
- Искаш си оная мечта от детството – Обаче светът те е спирал през цялото време?
Не! Не! Не!
ВСИЧКО ТОВА СА ГРЕШНИ ОТГОВОРИ!
Отговорът е само един, в теб си е. И е много прост!
ЛИПСВА ТИ ЕНЕРГИЯ!
И тогава разбрах – спешно се нуждая от повече енергия.
(Ето как, Минерални капки Липсващият елемент ми дадоха всичко нова, за което бях мечтала.)
Наблюдавах децата (имам си цели ТРИ 🙂 )
Те щъкат във всички посоки. Бягат, гонят се, играят. Понякога ми се е искало да се изморят, поне за малко. Че да мога и аз да си почина. Да поспят, да за кротуват. Но те се наспиват така бързо, качествено и после отново…лудницата е налице.
И така, веднъж докато се влачех изморена от задача на задача, се досетих.
Тия малки „дяволчета“ просто преливат от енергия. А аз не.
Разбрах, че спешно се нуждая от повече сили, качествен сън и много повече енергия.
Кафето НЕ помага. Неговият ефект не е онзи, който децата притежават. Кафето само ме напрягаше, а бодростта му е измамна и кратка.
И сега идва ред на ГОЛЯМОТО АКО (в смисъл „ако бях…“) Въпросът, който промени живота ми. Казах си:
„Само за миг си представи…Ако имаше енергия също толкова, колкото децата притежават. Ако имах техните сили, бодрост и издържливост. Тогава нямаше да има нищо невъзможно за мен!“
Но има още нещо. Аз притежавам повече опит от децата. Знам много повече от тях. Ако имах тяхната енергия в съчетание с моите качества и познания, тогава…Щях да покорявам всички върхове.
Ако имах силите на младостта и мъдростта на старостта… – е казал народът.
Чудих се, как за Бога, да се сдобия с повече енергия!
И тогава се досетих…
Бях около 16-17 годишна, когато дядо ми се разболя. Залежа се, отиваше си. Гаснеше като свещичка. У дома всички се досетихме, че е въпрос на малко време още. Нямаше точна диагноза. Беше си синдромът на типичната старост. В някакъв момент преполгам, тялото се изхабява, изморява се. И човек просто си отива от старост.
По онова време баща ми беше моряк. Носеше от бившия Съветски Съюз едни малки пакетчета чудодейна смола, наричана МУМИО.
И точно тя промени живота на дядо ми. Както и на много други хора, които познавам.
Знам, трудно ще ви е да повярвате. Но аз помня още. Някъде след около седмица дядо ми беше на крака. Преди това дори не се хранеше, само лежеше, погледът му беше гаснещ и отнесен. А сега вървеше. Няколко дни по-късно се заогледа из градината на село. Дааа, имаше много работа да се свърши там. И тъй, както го помня отпреди, захвана мотиката, а градината запя отново своята песен (така си помислих тогава).
Обаче имаше един момент, който никога няма да забравя.
Нашата къща се намира отдалечено, горе на един хълм. До селския магазин ни делеше около половин километър. За да стигнеш, трябва да се спуснеш по стръмнината, чукарести пътеки, но все пак проходими за всеки здрав човек. Дядо ми преди слизаше до магазина всеки ден – я за хляб, я за сиренце, локум или бира.
В него ден аз бях горе на хълма, в двора на къщата. Бях смаяна. Дядо ми запрепуска по стръмната пътека. Помня още…същата походка, специфична, не можеш я обърка. Леко подскачащ от ходилата, сякаш ходи не върху твърда почва, а върху балон.
Наблюдавах го без да отместя поглед, чак, докато се скри зад завоя. Просълзих се…Беше същият, както го помня. Сякаш нищо не се беше случвало.
Казах си – това трябва да е някакво чудо!
Всички знаехме причината – МУМИО.
Години по-рано, майка ми се разболя. Мисля, че точно тогава баща ми за пръв път донесе Мумио. За да й помогне. Никой не знаеше какво й е точно. Сърцето й биеше два пъти по-бързо. Влачеше се. Нямаше сили. Постоянно гадене, липса на жизненост. Сякаш нещо фатално се случваше с нея.
И тук, искам да ми повярвате. Нямаше и седмица, няколко дни само и майка ми си беше същата. Сякаш нищо не се беше случвало.
Всички знаехме причината – Мумио!
Подарявахме Мумио на свои близки. Почти всички оздравяваха. От какво ли не.
Веднъж леля ми, сестрата на майка ми, й споделила (това научих на доста по-късна възраст), че не изпитва никакво сексуално желание. За разлика от нейния съпруг. А това създава проблеми в едно семейство. Споделила й, че дори изпитва отвращение само от мисълта. Тогава е била млада, предполгам малко над 30. Не е нормално на такава възраст да изгубиш подобно желание. Отново, много бързо след това, леля ми е споделила – Какво чудо е това. Даже мисля да не го пия вече. Желанието ми е прекалено силно.
И отново те са знаели причината – Мумио!
Вече бях голямо момиче, с деца и куп отговорности. Обаче работата беше много. Предимно документи, казуси, напрежение. Имаше моменти, в които просто исках да спя. А мозъкът ми беше като блокирал. Трудно се справях.
Тогава майка ми приготви доза Мумио, започнах да го пия. Помня още, когато един ден й се обадих и почти изкрещях в телефона – Мамо! Аз съм много умна!
Но и двете знаехме. Причината беше отново Мумио!
Не че не съм си умница де 🙂 Но преумората и липсата на енергия са пречили.
Тогава се досетих…Мумио ти дава онова, което ти ЛИПСВА. На всекиго различно. Сякаш знае къде е проблемът и как да го разреши.
МУМИО Е ЛИПСВАЩИЯТ ЕЛЕМЕНТ!
И ето ме сега, години по-късно. Вече знам какво искам.
Някъде преди две години разбрах точно какво искам да направя.
ИСКАМ ДА СЪЗДАМ НАЙ-ДОБРИЯ ПРОДУКТ В СВЕТА! ИСКАМ МУМИО!
И хората да знаят много повече за него.
Цяла година се лутах. Започнах да стигам до информация, която почти не ме накара да се откажа. При това на няколко пъти.
Например разбрах, че всичкото Мумио, дето ни го продават, всъщност е закупена от Китай суровина. При това доста евтина. Не че не върши работа, напротив. Тя представлява хуминова или фулвинова киселина – а точно това е самата есенция на Мумио. Всички използват тъкмо тази евтина суровина.
Нали се сещате, за Мумио се твърди, че е скална смола, изключително рядка и особено сложно да я достъпиш. Изведнъж обаче в света се предлагат тонове Мумио. Та то толкоз няма в целия свят и във всички планини, взети заедно.
И точно тук беше моментът да се откажа. Тъй като решението ми беше твърдо – или най-доброто, или нищо. Тая съмнителна суровина ме демотивира. Помня още, тогава се разплаках. От яд и безпомощност. Исках нещо, а то сякаш беше недостижимо.
Има една прекрасна приказка: 99% от хората се провалят, защото се отказват точно малко преди финала.
Аз не допуснах тази грешка. А продължих. Или както се казва: продължих през „не мога“. Това е, като да те е страх да се пуснеш от високо. И въпреки това да го направиш…през „не мога“. Въпреки инстинкта ти за самосъхранение.
Исках го, много го исках. И тук е мястото да ви посъветвам – никога не се отказвайте, ако сте силно убедени в мечтата си!
Предполагам, че Вселената чува. И така, около седмица след сълзите ми получих отговор на едно мое запитване. Имало някъде в Унгария лаборатория, където приготвят нещо много специално. То не е като другите. Суровината НЕ е синтетична. А напълно органична. Започнах да се запознавам подробно с технологията. И повярвайте, изчетох купища литература.
Вече бях БЕЗ НИКАКВИ СЪМНЕНИЯ.
Това е, което винаги съм търсила. Моето Мумио е вече пред мен. Трябваше само да кажа ДА. Но и да свърша още куп други задачи.
Излишно е да разказвам целия процес. Ще бъде дълго. Частично съм го обяснила в публикацията Минерални капки Липсващият Елемент, откъдето може да закупите едно великолепно изделия. Моят ДИАМАНТ…
Ето, виждате ли. Когато силно желаеш, рано или късно ще го имаш.
И така създадохме нещо, което направих като за себе си. Нещо, което да ползваме всички у дома. Едно е да продаваш на конвейр поредната добавка. И съвсем различно е, когато вложиш сърцето си. Когато го правиш дори за себе си.
Исках енергия – получих я.
Исках универсален „боец“ за всякакви проблеми – получих го.
Мумио, дами и господа, и по-точно Мумио + още 11 органични елемента е моето чудо.
Капките действат като детектор – откриват проблема, решават го. Независимо какъв е той.
Често ни питат – за какво служат тези капки? А ние отговаряме с истината – ЗА ВСИЧКО!
Някои си мислят, че предоставяме подвеждаща информация. Поглеждат критично на това твърдение. Но аз не се колебая. Защото знам какво съдържат моите капки. И всичко е въпрос на знания, наука и точни изчисления. Въпрос на професионален поглед е.
Щастлива съм, че днес вече получаваме ежедневно изумителни отзиви: преборих вируса за часове, спряха да ме болят коленете, гърба, имам много енергия, издържам повече във фитнеса, много по-концентриран съм, чувствам се много добре, наспивам се по-бързо. Имахме коментар от една дама, че дори е спряла цигарите. А друга пък кафето, просто вече не изпитвала нужда от него.
Виждате ли, как очаквате да изборим всичко това. За какво служат капките ли?
Ами те просто запълват липсите във вашето тяло. Там, където е имало липсва, появил се е проблем. Когато липсата се запълни, проблемът отшумява. Ето защо толкова много обичам Мумио и тези прекрасни капки.
И ето защо нарекохме минералните капки „Липсващият елемент“.
Всъщност името е „Missing elements“ (в превод „Липсващите елементи“, в множествено число). Но на български ми звучи по-красиво, когато го изрека „Липсващият елемент“. Или както се казва – правото на автора.
Така че, моля ви, не ни питайте защо е в единично число.
А и това няма особена стойност.
Важното е, че капките върнаха енергията, за която жадувах.
И онова, дето си го мислех преди: „Еееех, ако имах енергията на децата, на какво ли бих била способна“.
Представям ви моя диамант. Той ми отне близо две години общо. И нито веднъж, нито за секунда не съжалявам.
А сега е време да разберете защо…
Запознайте се с Минерални капки „Липсващият елемент“.